Събудих се.Заспах.
Пак се събудих.Пак заспах.
Родих се.Умрях.
Преродих се и няма да се дам повече!
Всяка сутрин се храня със слънчевите лъчи, които още от ранни зори започват да ме гъделичкат нежно през перденцата. Хубаво е, защото се събуждам с усмивка. Това е нещото, което най-много ми липсва зимата. Тогава ставам по принуда, поглеждам през прозореца и сивота навсякъде. Взимам цветните моливи и упорито се опитвам да поправя този пейзаж, но сама ми е толкова трудно :(
Търся си винаги някой, който да се чувства по същия начин и да дойде да рисуваме заедно. Знам, че след като го постигнем, защото ЩЕ ГО ПОСТИГНЕМ, хиляди хора ще са ни благодарни. Но защо,мамка му, не осъзнават,че всеки един от тях може да почувства същата тази магия и да запълни с някой хубав цвят поне квадратче от всичкото това нещо?
Странно е. Често се чувствам все едно не съм оттук, че живея някъде друга, а тук просто съм пусната като експеримент. Не ми е лошо, никога не губя шаренийката и гласовете в съзнанието си. Някой път просто страдам заради хората покрай мен, които смятат, че това е живота и с всеки изминал ден го потъпкват все повече и повече.
Добро утро на всички! Усмихвайте се и не спирайте да мечтайте! Честит 15 септ на всички ученичета! Завиждам ви, да знаете :) Тези спомени ласт форева! :)
Не губете детското у себе си. Остарявате,защото спирате да играете,а не спирате да играете, зашото сте стари.
ОБИЧАМ ВИ!
Няма коментари:
Публикуване на коментар