четвъртък, 23 септември 2010 г.
вторник, 21 септември 2010 г.
Happy Tuesday
Днес станах , изгорих си крака и ръката с ютия,
посиних се на парапета на стълбището и имам 2 рани на глезените от работните обувки.
Това е най-късметлийският ден в живота ми и ще го изживея по-щастлива и по-усмихната от всякога.
В очакване съм довечера гръм да удари телевизора ми,аз да съм близо до него и да ми изгорят веждите и миглите. What a destiny! :)
Be happy, people , life is sweet :)
Much love!
xxx
посиних се на парапета на стълбището и имам 2 рани на глезените от работните обувки.
Това е най-късметлийският ден в живота ми и ще го изживея по-щастлива и по-усмихната от всякога.
В очакване съм довечера гръм да удари телевизора ми,аз да съм близо до него и да ми изгорят веждите и миглите. What a destiny! :)
Be happy, people , life is sweet :)
Much love!
xxx
понеделник, 20 септември 2010 г.
сряда, 15 септември 2010 г.
Получовек - полумариела
Събудих се.Заспах.
Пак се събудих.Пак заспах.
Родих се.Умрях.
Преродих се и няма да се дам повече!
Всяка сутрин се храня със слънчевите лъчи, които още от ранни зори започват да ме гъделичкат нежно през перденцата. Хубаво е, защото се събуждам с усмивка. Това е нещото, което най-много ми липсва зимата. Тогава ставам по принуда, поглеждам през прозореца и сивота навсякъде. Взимам цветните моливи и упорито се опитвам да поправя този пейзаж, но сама ми е толкова трудно :(
Търся си винаги някой, който да се чувства по същия начин и да дойде да рисуваме заедно. Знам, че след като го постигнем, защото ЩЕ ГО ПОСТИГНЕМ, хиляди хора ще са ни благодарни. Но защо,мамка му, не осъзнават,че всеки един от тях може да почувства същата тази магия и да запълни с някой хубав цвят поне квадратче от всичкото това нещо?
Странно е. Често се чувствам все едно не съм оттук, че живея някъде друга, а тук просто съм пусната като експеримент. Не ми е лошо, никога не губя шаренийката и гласовете в съзнанието си. Някой път просто страдам заради хората покрай мен, които смятат, че това е живота и с всеки изминал ден го потъпкват все повече и повече.
Добро утро на всички! Усмихвайте се и не спирайте да мечтайте! Честит 15 септ на всички ученичета! Завиждам ви, да знаете :) Тези спомени ласт форева! :)
Не губете детското у себе си. Остарявате,защото спирате да играете,а не спирате да играете, зашото сте стари.
ОБИЧАМ ВИ!
Пак се събудих.Пак заспах.
Родих се.Умрях.
Преродих се и няма да се дам повече!
Всяка сутрин се храня със слънчевите лъчи, които още от ранни зори започват да ме гъделичкат нежно през перденцата. Хубаво е, защото се събуждам с усмивка. Това е нещото, което най-много ми липсва зимата. Тогава ставам по принуда, поглеждам през прозореца и сивота навсякъде. Взимам цветните моливи и упорито се опитвам да поправя този пейзаж, но сама ми е толкова трудно :(
Търся си винаги някой, който да се чувства по същия начин и да дойде да рисуваме заедно. Знам, че след като го постигнем, защото ЩЕ ГО ПОСТИГНЕМ, хиляди хора ще са ни благодарни. Но защо,мамка му, не осъзнават,че всеки един от тях може да почувства същата тази магия и да запълни с някой хубав цвят поне квадратче от всичкото това нещо?
Странно е. Често се чувствам все едно не съм оттук, че живея някъде друга, а тук просто съм пусната като експеримент. Не ми е лошо, никога не губя шаренийката и гласовете в съзнанието си. Някой път просто страдам заради хората покрай мен, които смятат, че това е живота и с всеки изминал ден го потъпкват все повече и повече.
Добро утро на всички! Усмихвайте се и не спирайте да мечтайте! Честит 15 септ на всички ученичета! Завиждам ви, да знаете :) Тези спомени ласт форева! :)
Не губете детското у себе си. Остарявате,защото спирате да играете,а не спирате да играете, зашото сте стари.
ОБИЧАМ ВИ!
петък, 10 септември 2010 г.
I'm a heartbreaker - част 1
Добро утро и добър ден на всички работни пчелички , лунички , звездички , ученички , красотички и всякакви -ички !!!
Днес се събудих отново в много странно настроение, породено от някои изминали събития в моя живот и съм притеснена живо за себе си и за казана , в който ще горя след време...Дано да не е много скоро, че имам още какви мизерии да направя.Поне да си го заслужа на 100% де, не за друго! :) Приела съм тази ми съдба,само където не съм особено горда с нея, ама не ми е и много лошо де..поне докато плескам по стените на живота си.. След това ми е малко съвестно, ама тя и Съвестта ми скоро ще умре. Мисля, че за всичко това, трябва да обвиним майка ми и баща ми - те са ме направили такава, да не съм си го избирала сама??@?!!? Може и да съм де.. подсъзнателно..
Колкото и да се обеснявам, харесва ми..Всеки един момент от живота ми, всяка минутка от деня ми, всяка светлинка в очите ми и усмивка на лицето ми - било тя ехидна или не чак до там:) Не съм най-праведния човек..АМА СЪМ БИЛА!!! Да не си помислите сега нещо..Бях аз..едно време:) Вървях си по една пътечка - тясна,зеленка, равна,тук-там някой страничен завой, който винаги пропусках и си продължавах направо като кон с капаци и дори не забелязвах, че ги има тези пролуки. Тъгадък-тъгадък , като едно малко конче , все направо и все към едно се стремях - да правя нещата ПРАВИЛНО, да пазя хората покрай себе си и да мисля за околните...
В един момент се спрях, позамислих се "Кой казва кое е ПРАВИЛНО? Някой помислил ли е за мен, та аз така мисля за тях?" - защото по нищо не си личеше някой да го прави.
Тогава се изпсувах тежко и сякаш стана Превратът на '89 година.
След този момент нататък започнах да живея - почувствах ,че го правя! Сякаш всичко преди това е било един безкраен сън, един цикъл , който не спира...Всичко ми показваше, че така е правилно, че това е нормалният ход на нещата. Е*ем ти и нещата!
След известно време стигнах до извода, че не трябва да подтискаш желанията и емоциите си и винаги да мислиш какво ще се случи по-нататък, какъв ще е резултатът от всичко това? Нещата трябва просто да се случват.Дошло ли ти е до главата, превзема ли мислите ти, значи има причина за това. Винаги има риск от предприетото действие, но това е с всяко нещо. Прекаленото мислене и разискване на даден въпрос никога не води до нещо хубаво. Не за друго - просто изпуснеш ли момента, кел файда после!
Всеки греши.Човешко е. Клише. Но всяка една грешка те учи на нещо,което за напред ти е от полза. Ако не си извлечеш поука - твой си проблем! Търси вината в себе си и поправи нещата, ако имаш акъл за това!
Това бяха встъпителните ми думи.Изречения.Параграфи.Фермани. Абе обичам да се обеснявам:)
Сега по темата.
Въпросът, който често хората си задават (и мъже,и жени)е какво искат жените?
Не знам има ли човек на тоя свят, който да отговори на това.
Аз лично често търся отговора на този въпрос и никога до никъде не стигам Съдя по себе си и по женската аудитория покрай себе си.
Не става дума само за отношенията мъже-жени, става дума за всичко. Най-простия пример е как влизаш в магазин и знаеш, че искаш да си купиш нещо, но не знаеш какво е. Мериш, правиш, струваш и накрая отново гледаш като теле. Не, че не знаеш как да си изхарчиш парите - това е в природата на една жена, просто винаги има колебание и една огромна бъркотия в главата ти тази блуза ли да е или онази рокля, пък може и панталона на съседната закачалка. И това е толкова малко нещо,а превзема голяма част съзнанието ти.
Трудно е да си жена, на моменти дори е уморително. Но няма как да си вървиш срещу природата - ТИ СИ ЖЕНА И ТОЧКА! Обичам една фраза - "Аз определено съм жена и ми харесва!" - така е! Целия този хаос в главата ти предизвиква куп емоции , които не ти позволяват да скучаеш и момент дори.Живота ти минава на бързи обороти, докато изгрее слънцето и вече идва времето на луната, спиш, сънуваш , мислиш , чудиш се каква щуротия да направиш, усмихваш се, плачеш , боли те , сърби те, ядеш , пиеш ,псуваш (от време на време) , говориш по телефона по 46 часа на ден , пишеш смс-и сякаш си Отец Паисий на 21 век и накрая си задаваш въпрос "И сега какво? Какво да правя? Какво искам?" - сякаш до сега си бездействала и на теб нищо не ти се случва! И ето идва другия ден, ти си като прероден и поставяш някакво ново начало , което смяташ, че ще промени нещата и поне днес ще знаеш какво, що и как. Но уви! И така цял живот. Ходи разбери за какво иде реч.
Всичко това представям през моите очи, но съм сигурна, че и някоя другиа девойка ще открие себе си в това писание. Далеч съм от мисълта, че съм само аз.
Връзката между това и между заглавието на днешното ми творение е много тънка, но я има.
В един момент от живота ми претърпявам гореспоменатия преврат и започвам вичко от начало - хора,градове,емоции,мисли,действия,излъчване, всичко се променя. Харесва ми, постоянно се усмихвам и се радвам на всичко, което живота ми предлага. Грабя с пълни шепи от него и на моменти дори се оливам. После се избърсвам и продължавам напред малко по-крото. До време.
С всичките тези емоции се появява и някой, който те обръща на още 360 градуса и тогава съвсем вече не знаеш вие ли ти се свят или ти се въртиш като пумпал. Доволен си, щастлив си, имаш за какво да мислиш. Но естествено нещо липсва в цялата тая схема. Нещо не е както ти го искаш. Ама какво не е както трябва? Не знаеш, защото не знаеш какво искаш. Тичаш след този човек, търсиш си своето, искаш внимание, ласки , мили думи, влюбени погледи..искаш всичко и не спираш, докато не го получиш. И ето на, идва моментът на истината! Този момент, в който се предполага, че на земята няма по-щастлива от теб, защото с много желание и усилие си постигнала си своето. Не всяка/всеки може да се похвали с това.
И БУМ! Все едно слагат друга глава на раменете ти и някакви мисли, които са на всеки друг, но не и твои. Какво става? Как става? Ако някой ми отговори, ще го черпя торта,сладолед, пиле на грил , всичко,което пожелае. Защо, когато имаш всичко , което искаш и вече не го искаш, не ти е интересно и дори ти е досадно? В същото време не искаш и да го нямаш, не можеш без него ,ама започваш да търсиш нещо друго интересно,такова, което да те жегне отново.. жалко,че така и не разбрах как е името на това НЕЩО! Може би няма. Знам ли?!.. Не много ясно,аз съм типикъл уомън:)
Хартбрейкър съм.
Защо винаги покрай мен има хора, които не заслужавам? По-скоро те не заслужават това, което им причинявам винаги. Превръщам толкова прекрасни хора в троловете на Долната Земя. После те се пропиват,стават наркомани и съсипват живота си... хахахахахаха по-цветно не можах да го опиша :)
На мен ми трябва някой, който да ме пляска през врата периодично, за да ми намества мозъчните клетки и да ме сваля на земята,че летя..много летя!
Някой път дори ми е жал.Просто си представям образа си в съзнанието на тоя човек,а той е толкова различен от мен в действителност. Че краен идиот съм!
Не гледам филми, защото моя собвстен никога не свърша и нямам време за други. Рисувам си дъги и пеперуди по пътищата и по небето, мечтая си и се смея на най-малките неща,обичам приятелите си и те обичат мен,живота ми просто е прекрасен!НЕКА МИ! Но когато стане дума за личния ми живот, там вече оправия няма. Всичко е на вили и на могили от както се помня. Никакъв ред и никаква дисциплина. Лошото е, че това ме забавлява още повече :) Луда съм, нали? Но в моя свят е така и е розово! Никога не съм сама, в главата са ми много, но когато се замисля за хората, допуснати да навлязат в него и нещо в мен трепва. Типично по женски никога не знам какво да правя и кога да го направя, трябва ли , не трябва ли.. Просто затварям очи и се пускам по течението на реката и чакам момента, в който главата ми ще се забие в някое дърво и всички феи, русалки , водни кончета, ангелчета и демони ще вдигнат 3-дневем пир по тоя случай.
Явно трябва да загубиш всичко, което имаш, за да се усетиш, че трябва малко повече да се замисляш над нещата и да пазиш хората от страданието, което можеш да им причиниш, заради обърканата ти глава и вечната неизвестност.
Никой не заслужава да бъде наранен и да посивее денят му заради това ,че една жена, която владее деня и нощта му, съня и съвестта му , всяка негова усмивка и трепет , не знае дали го иска или не и възможно най-грешното действие за нея е толкова правилно, че дори не осъзнава как е постъпила.
Главата ми е хаос и в момента. Дори ми е трудно да формулирам завършека на тази тема.. Може би, защото това не е краят, а само едно начало на нещо, което едва ли някога ще спре!
Обичайте ме, както сте ме обичали досега, просто винаги, когато си помислите, че "друг такъв слънчев и мил човек не сте срещали" , прочитайте тоя блог! :)
Конец.
Днес се събудих отново в много странно настроение, породено от някои изминали събития в моя живот и съм притеснена живо за себе си и за казана , в който ще горя след време...Дано да не е много скоро, че имам още какви мизерии да направя.Поне да си го заслужа на 100% де, не за друго! :) Приела съм тази ми съдба,само където не съм особено горда с нея, ама не ми е и много лошо де..поне докато плескам по стените на живота си.. След това ми е малко съвестно, ама тя и Съвестта ми скоро ще умре. Мисля, че за всичко това, трябва да обвиним майка ми и баща ми - те са ме направили такава, да не съм си го избирала сама??@?!!? Може и да съм де.. подсъзнателно..
Колкото и да се обеснявам, харесва ми..Всеки един момент от живота ми, всяка минутка от деня ми, всяка светлинка в очите ми и усмивка на лицето ми - било тя ехидна или не чак до там:) Не съм най-праведния човек..АМА СЪМ БИЛА!!! Да не си помислите сега нещо..Бях аз..едно време:) Вървях си по една пътечка - тясна,зеленка, равна,тук-там някой страничен завой, който винаги пропусках и си продължавах направо като кон с капаци и дори не забелязвах, че ги има тези пролуки. Тъгадък-тъгадък , като едно малко конче , все направо и все към едно се стремях - да правя нещата ПРАВИЛНО, да пазя хората покрай себе си и да мисля за околните...
В един момент се спрях, позамислих се "Кой казва кое е ПРАВИЛНО? Някой помислил ли е за мен, та аз така мисля за тях?" - защото по нищо не си личеше някой да го прави.
Тогава се изпсувах тежко и сякаш стана Превратът на '89 година.
След този момент нататък започнах да живея - почувствах ,че го правя! Сякаш всичко преди това е било един безкраен сън, един цикъл , който не спира...Всичко ми показваше, че така е правилно, че това е нормалният ход на нещата. Е*ем ти и нещата!
След известно време стигнах до извода, че не трябва да подтискаш желанията и емоциите си и винаги да мислиш какво ще се случи по-нататък, какъв ще е резултатът от всичко това? Нещата трябва просто да се случват.Дошло ли ти е до главата, превзема ли мислите ти, значи има причина за това. Винаги има риск от предприетото действие, но това е с всяко нещо. Прекаленото мислене и разискване на даден въпрос никога не води до нещо хубаво. Не за друго - просто изпуснеш ли момента, кел файда после!
Всеки греши.Човешко е. Клише. Но всяка една грешка те учи на нещо,което за напред ти е от полза. Ако не си извлечеш поука - твой си проблем! Търси вината в себе си и поправи нещата, ако имаш акъл за това!
Това бяха встъпителните ми думи.Изречения.Параграфи.Фермани. Абе обичам да се обеснявам:)
Сега по темата.
Въпросът, който често хората си задават (и мъже,и жени)е какво искат жените?
Не знам има ли човек на тоя свят, който да отговори на това.
Аз лично често търся отговора на този въпрос и никога до никъде не стигам Съдя по себе си и по женската аудитория покрай себе си.
Не става дума само за отношенията мъже-жени, става дума за всичко. Най-простия пример е как влизаш в магазин и знаеш, че искаш да си купиш нещо, но не знаеш какво е. Мериш, правиш, струваш и накрая отново гледаш като теле. Не, че не знаеш как да си изхарчиш парите - това е в природата на една жена, просто винаги има колебание и една огромна бъркотия в главата ти тази блуза ли да е или онази рокля, пък може и панталона на съседната закачалка. И това е толкова малко нещо,а превзема голяма част съзнанието ти.
Трудно е да си жена, на моменти дори е уморително. Но няма как да си вървиш срещу природата - ТИ СИ ЖЕНА И ТОЧКА! Обичам една фраза - "Аз определено съм жена и ми харесва!" - така е! Целия този хаос в главата ти предизвиква куп емоции , които не ти позволяват да скучаеш и момент дори.Живота ти минава на бързи обороти, докато изгрее слънцето и вече идва времето на луната, спиш, сънуваш , мислиш , чудиш се каква щуротия да направиш, усмихваш се, плачеш , боли те , сърби те, ядеш , пиеш ,псуваш (от време на време) , говориш по телефона по 46 часа на ден , пишеш смс-и сякаш си Отец Паисий на 21 век и накрая си задаваш въпрос "И сега какво? Какво да правя? Какво искам?" - сякаш до сега си бездействала и на теб нищо не ти се случва! И ето идва другия ден, ти си като прероден и поставяш някакво ново начало , което смяташ, че ще промени нещата и поне днес ще знаеш какво, що и как. Но уви! И така цял живот. Ходи разбери за какво иде реч.
Всичко това представям през моите очи, но съм сигурна, че и някоя другиа девойка ще открие себе си в това писание. Далеч съм от мисълта, че съм само аз.
Връзката между това и между заглавието на днешното ми творение е много тънка, но я има.
В един момент от живота ми претърпявам гореспоменатия преврат и започвам вичко от начало - хора,градове,емоции,мисли,действия,излъчване, всичко се променя. Харесва ми, постоянно се усмихвам и се радвам на всичко, което живота ми предлага. Грабя с пълни шепи от него и на моменти дори се оливам. После се избърсвам и продължавам напред малко по-крото. До време.
С всичките тези емоции се появява и някой, който те обръща на още 360 градуса и тогава съвсем вече не знаеш вие ли ти се свят или ти се въртиш като пумпал. Доволен си, щастлив си, имаш за какво да мислиш. Но естествено нещо липсва в цялата тая схема. Нещо не е както ти го искаш. Ама какво не е както трябва? Не знаеш, защото не знаеш какво искаш. Тичаш след този човек, търсиш си своето, искаш внимание, ласки , мили думи, влюбени погледи..искаш всичко и не спираш, докато не го получиш. И ето на, идва моментът на истината! Този момент, в който се предполага, че на земята няма по-щастлива от теб, защото с много желание и усилие си постигнала си своето. Не всяка/всеки може да се похвали с това.
И БУМ! Все едно слагат друга глава на раменете ти и някакви мисли, които са на всеки друг, но не и твои. Какво става? Как става? Ако някой ми отговори, ще го черпя торта,сладолед, пиле на грил , всичко,което пожелае. Защо, когато имаш всичко , което искаш и вече не го искаш, не ти е интересно и дори ти е досадно? В същото време не искаш и да го нямаш, не можеш без него ,ама започваш да търсиш нещо друго интересно,такова, което да те жегне отново.. жалко,че така и не разбрах как е името на това НЕЩО! Може би няма. Знам ли?!.. Не много ясно,аз съм типикъл уомън:)
Хартбрейкър съм.
Защо винаги покрай мен има хора, които не заслужавам? По-скоро те не заслужават това, което им причинявам винаги. Превръщам толкова прекрасни хора в троловете на Долната Земя. После те се пропиват,стават наркомани и съсипват живота си... хахахахахаха по-цветно не можах да го опиша :)
На мен ми трябва някой, който да ме пляска през врата периодично, за да ми намества мозъчните клетки и да ме сваля на земята,че летя..много летя!
Някой път дори ми е жал.Просто си представям образа си в съзнанието на тоя човек,а той е толкова различен от мен в действителност. Че краен идиот съм!
Не гледам филми, защото моя собвстен никога не свърша и нямам време за други. Рисувам си дъги и пеперуди по пътищата и по небето, мечтая си и се смея на най-малките неща,обичам приятелите си и те обичат мен,живота ми просто е прекрасен!НЕКА МИ! Но когато стане дума за личния ми живот, там вече оправия няма. Всичко е на вили и на могили от както се помня. Никакъв ред и никаква дисциплина. Лошото е, че това ме забавлява още повече :) Луда съм, нали? Но в моя свят е така и е розово! Никога не съм сама, в главата са ми много, но когато се замисля за хората, допуснати да навлязат в него и нещо в мен трепва. Типично по женски никога не знам какво да правя и кога да го направя, трябва ли , не трябва ли.. Просто затварям очи и се пускам по течението на реката и чакам момента, в който главата ми ще се забие в някое дърво и всички феи, русалки , водни кончета, ангелчета и демони ще вдигнат 3-дневем пир по тоя случай.
Явно трябва да загубиш всичко, което имаш, за да се усетиш, че трябва малко повече да се замисляш над нещата и да пазиш хората от страданието, което можеш да им причиниш, заради обърканата ти глава и вечната неизвестност.
Никой не заслужава да бъде наранен и да посивее денят му заради това ,че една жена, която владее деня и нощта му, съня и съвестта му , всяка негова усмивка и трепет , не знае дали го иска или не и възможно най-грешното действие за нея е толкова правилно, че дори не осъзнава как е постъпила.
Главата ми е хаос и в момента. Дори ми е трудно да формулирам завършека на тази тема.. Може би, защото това не е краят, а само едно начало на нещо, което едва ли някога ще спре!
Обичайте ме, както сте ме обичали досега, просто винаги, когато си помислите, че "друг такъв слънчев и мил човек не сте срещали" , прочитайте тоя блог! :)
Конец.
неделя, 27 юни 2010 г.
Chasing dreams
"You have to chase your dreams, no matter what. The impossible just takes a little longer. One stroke at a time, one step at a time, the impossible is easy to achieve." - Tori Murden
I look at the Sun and find myself blinded by its rays.
And then i see your beautiful face behind the powerful, rainbow haze.
I then want to look at you in real time,
But its shadowy after-signs do not grant me this chance of incoherent crime.
I look at the noon sky, golden and pure while it thrives with cirrus.
And then I see your beautiful face hiding behind the clouds, gallant and imperious.
It makes me want to look at you in real time,
But your purity, so benign, has conveniently cloaked itself behind the sky's infinite refines.
I look at the night sky and am greeted with the sparkle of stars.
And then I look for your beautiful face and find the gloss of your eyes in the diamond-shaped flowers.
My heart yearns, and so I approach you with a kiss,
but its only the air that unsurprisingly touches my lips.
It then isn't long before soon that I wake up to see,
an unrelenting, importunate Sun staring directly back at me
четвъртък, 24 юни 2010 г.
Можех ...
Можех да ти бъда и принцесата...
Колко му е да примигвам куклено.
Но въобще не ми е интересно
девет дена да си сресвам буклите...
Девет дена..пак бива.Ами девет месеца?
Какво ли не правим на цената на тези силни чувства,които ни изгарят отвътре?Търпим и нищо не казваме,когато нещата не ни харесват.А защо? Така и не разбрах защо...Дори самата себе си не разбирам защо го правя.А ми се е случвало...
Душата ти прелива от емоции,коя от коя по-цветна,искрена и силна.Всичко това е насочено към един единствен човек,който сама си е избрала,а ти просто малко си й помогнала.Всичко изглежда толкова перфектно и красиво,че дори не подозираш,че най-малкият жест или мимика,ще допринесат за развалянето на този рай.Но така е,често ние хората не отдаваме значение на малките неща,а те са повече от важни.Как да подозираш,че едно движение,един поглед,една дума или точно обратното - пълно мълчание - ще са тези неща,които ще загрозят картинката вътре в теб!Никога нищо не е толкова чисто и истинско в действителност.
Получаваш вниманието, за което си се борил,което си искал дълго време с цялото си сърце и душа,а после..после дупка!Сякаш никой не оценя това,че ти си там и даваш всичко от себе си,за да нарисуваш белите стени с цветовете на дъгата и да напълниш въздуха с нежния аромат на пролетни цветя и .. любов..
Раздаваш се,не ти пука особено,правиш го с желание,с една единствена мисъл,че ще донесеш радост на една друга душа,появила се в живота ти и обърнала света за теб.Та той е част от теб,как да спреш да се опитваш да го накараш да се усмихне?!И то от твое действие,от нещо,което си направила с такова желание и толкова емоция.Това е единствената мисъл в съзнанието ти "ИСкам да го накарам да се усмихне"..
Но идва моментът,в който виждаш как това ти просто желание е толкова неизпълнимо,че по-вероятно е да построиш завод и да го събориш,от колкото да разбиеш леда в очите на човека срещу теб.
От всичко най-много мъка има в пренебрежението и в това да не те забелязват,колкото и да се опитваш да спечелиш поне един мил поглед.Но ние жените обичаме да ни е гадно!Е не е ли така?Даваш,буташ се,правиш,струваш,звъниш,търсиш...а отсреща нищо.На другият ден пак същото и пак в тази последователност.Сякаш дори още повече започваш да го искаш този човек и още повече отваряш душата си за него.С него страдам,ама без него страдам още повече!..емм :)
Но ето вече си на предела на силите си.Независимо от тези красиви чувства,които все още топлят душата ти,батерията на сърцето вече е low.Няма как.Това е момента,в който колкото и да искаш някой,колкото и цялото ти съществувание да принадлежи на него,вече си уморена да правиш каквото и да е.Просто се оттегляш леко встрани,притаила дъх и наблюдаваща.Няма вече смси нито целта на деня ти е неговата усмивка,няма ги дори скритите погледи,които отпращаш с надеждата той да хване някой от тях.Сега си само наблюдател.Нещата просто не се случват,така както ти се е искало,но какво пък,друга звезда ще блесне..
И точно,когато най-малко подозираш, в един момент от живота ти,в който си почти крачка напред,стремяща се към нещо ново..ии..ЕТО ГО !!!!По-силен и по-внушителен от всякога,решителен и непоклатим стои пред теб!Няма го дори студа в погледа,а само леко блещукащи светлинки,които така стоплят душата ти.Някой е усетил липсата ти?Някой е почувствал празноъа без онези малки неща,на които така не обръщаше внимание.Някой е спрял да гледа от високо и е отворил душата си за чувства по-истински от пролетния дъжд и по-силни от жаркото слънце.Чувства носещи аромата на горски цветя и засищащи жаждата повече от водата...Стои пред теб,в пълният си блясък,отворил широко душата си за теб,като дете,което осъзнава грешката си след белята,която е направило вкъщи.Вината в очите издава всичко.Тези малки пламъчета горят с надеждата,че ти ще се върнеш и отново ще си малката фея оцветила света..
Нали това искаше?..Сега го имаш само и единствено за теб:) Това,което беше съзнанието ти денем и нощем,докато ядеш,докато вървиш,докато просто стоиш..беше толкова далеч от теб,а сега е по-близо от колкото ти самата си очаквала..Като от приказките,всичко може да свърши с хепи енд.
Но единственото нещо,което виждам в очите ти е умора,почти угаснали пламъци и сърце,биещо на други честоти...
Това,което е знам е,че колкото и силно да искаме нещо и да даваме цялото си сърце и душа за него,не го ли получим навреме,после винаги има едно колебание дали не е прекалено късно.Всеки човек има някаква граница на силите си и това е много повече от желанията му.Въпросът е,когато той е най-открит към света и особено към конкретен идивид от този свят,този индивид да улови момента и да нарисува нова страница от живота си - тази,в която главно действащо лице е любовта , второстепенните герои,са нашите лица.. :)
Уелкъм !!!
Добро утро на мен и на света около мен !!!
Събудих се от миризмата на лак за коса в стаята ми.Мама няма сърце!
Погледнах измежду пердетата и не видях Райчо да е грейнал,стана ми мъчно,реших да поспя още малко,но така и не се получи.Ако университета не ми вземе здравето,то миризмата на лак за коса ще ме довърши!
Еми станах,то друг избор нямам така или иначе.
Спасението ми беше кафе машината в кухнята и млякото в хладилника - my perfect morning! ММММММда!
Докато отпивах от чашата с лалетата и пуших първата си цигара,се замислих какво сънувах тази нощ и сънувах ли изобщо,или заспах като талпа. Още го мисля.
Озари ме идеята за блог!Точно когато най-малко трябва , разбира се!Аз да не би да съм в сесия? Да имам изпит? Бе както и да е.Започнах.Даже сега пиша!Току що казах на едно другарче,че това ще е най-малоумният блог,който съществува,ама какво пък... Все на някой чужд гръб трябва да се посмеят хората :) Така де..А пък и ми е трудно сама с всичките тези гласове в главата ми.20 години си живуркаме заедно,забавляваме си се,ама нека да ги запозная малко и с околния свят,стига съм ги пазила за себе си :) И те душа носят,мдам.
Сама си казвам Уелкъм , пък оттук нататък ще го мислим. Ново е за мен и дори незнам защо го правя...Може да е от лака за коса.Все пак всеки ден,в ранни зори,преди още да отворя очи и да подишам въздух през прозореца,усещам натрапчивата му миризма ,придружена с гласа на майка ми : "Извинявай мама,ама тази коса всяка сутрин ми къса нервите" ... и ти на мен,мама,ама казвам ли нещо?!..
Крайното заключение от моето въведение незнам точно какво е,ама внимавайте с детето си и с лака за коса рано сутрин,че не е ясно в каква насока точно ще ги избие - аз си направих блог,то може да си направи харакири.
П.С. Райчо пекна,много съм щастлива!
Абонамент за:
Коментари (Atom)